Тичам по празните страници.

Бели и чисти – очакване.

 

Бавно стъпвам по буквите.

Пустотата им ме задави.

 

Гладна съм – толкова,

че залитнах – и паднах.

 

Заръфах листа.

 

Бели снежинки

валят от устата ми.

 

Шарени приказки

разцъфват от тях.

 

Топят се в ръката ми.

Плачат.

 

Сълзи висят по върховете

на пръстите ми.

 

Превръщат се в кръв.

Капят.

А тъгата ражда хубави стихове. Поздрав!

И на мен ми допадат стиховете ти...Поздрави :)

права си, esen, тъгата ражда хубави стихове, но колко е тъжно да си тъжен - бъди пролетна
щастлива съм, че стиховете ми ти допадат,rossi01,
поздрав и на теб!