Разпада се като планински ек

звукът на минали

кошмари.

В кошарите

на ежедневните си умове

строиме барикади;

крием се зад тях

развели

парцали

вместо знамена.

Душите си на клада

ще изправим...

Защо душите ли?

Душат телата ни...

и искаме от тях

да се избавим.

И правим

театрално аутодафе.

Фенери палим, вместо клади.

Душите си отдавна сме приспали.

Телата си поне ще осветим с фенерите –

защо да ги горим?