Часовете попиват

в стената на времето.

Искам да се скрия

между тях.

Там, където светлината

пробива бялото

на листите,

и измива написаното

върху тях.

Искам да се слея

с думите, които

хвърлям зад

гърба си -

бягайки…

Искам –

да ме няма.

Да остана –

къс дърво,

откъртено от корен;

отломен камък,

без скала;

пяна от вълна;

роса;

или светлината

на звезда,

изгубена

по пътя…

Искам

да ме няма.

Но тогава –

кой би искал –

да го няма?