Танцуват шарките

на килима.

Червеното им

капе –

като кръв.

Или

като вино?

Черното им

пълзи –

като хлебарки.

Или

като хляб изтлял.

Кой е ял

кръвта

и

тялото

на Бога?

Пълзят към мене шарки –

милиони.

Ще ме смелят.

Кървят

безбройните

ми рани –

ще пият

вино

от

дъха

ми

и

ще

се слеят с мен.

Мозъкът ми

вие

вцепенен.

Тялото ми

е

изядено.

Танцуват шарки

по килима.

Капе кръв;

пълзят хлебарки –

искам да

избягам;

да не наранявам;

да залича това,

което правя

и онова,

което

не съм

направила…

Да си простя.

Из "Реши се и ще си свободен", 2001 г. Габриела Цанева, 
ISBN954-8453-79-7