Тъмнината бавно 
поглъща облаците. 
После - полето. 
Шосето пълзи
между хълмове, 
забили глави 
сред звезди.

Небето светлее 
на запад. 
Очите му 
плачат. 
Палач е 
нощта. 
Клепачите 
падат. 

Забрава.

Много са интересни асоциациите, които Вашите стихотворения правят в моето съзнание.Това го възприемам като пейзаж от Странджа, когато се връщах от морето към дома.Има едно, от по предишните, което ми е много пасторално .Харесват ми, правят връзки с някой много приятни случки от моя живот.

Пейзажът не е от Странджа, но къде ли няма хълмове, които крепят звездите... а стихчето наистина е "завръщане от море" и край на ваканцията.
Благодаря от отзива!