Да бъдеш в бяло.
Да бушуваш 
в сините простори 
на зората... 

Да газиш 
бос 
в росата... 

Да лудуваш... 

Да дишаш 
капките от сблъсъка 
на морските 
вълни с брега. 

Да плуваш 
срещу течението 
на реката. 

Да се бунтуваш 
срещу природата 
и бога. 

Да искаш 
онова, 
за което 
казват, 
че "не може". 

Да жадуваш
 
свобода...

Браво! Чудесни стихове :)

с бунт и с поезия!
Да не пускаме дните да си отиват безвестни и тихи в забвение.
Благодаря!

Как това, с което ми е било хубаво е написано тук.Браво!

Твоите коментари винаги стоплят душата ми - все едно дали се бунтувам или не.
До скоро!