Не знам 
как да продължа -
с Вчера ли?
С Утре ли?
Само Днес
да не е;
да не е Сега;
да не е Е. 

Препускаме -
от минало 
към бъдеще.

И няма настояще.
Страх ни е -
в точката на настоящето
да сложим нулата
на координатната
система на Времето.

И бягаме.

Препускаме 
по трите взаимно 
перпендикулярни оси
на пространството -
насочени към
дъното, 
високото,
простора.  

И бягаме.

Изтръгваме се
от трите взаимно
перпендикулярни оси
на времето,
насочени 
към миналото, от което 
искаме да се измъкнем;
към бъдещето, в което
искаме да се промъкнем…
към…
настоящето… Остър меч, 
насочен 
към ума
сърцето
същността…

Като игла
от нажежен метал;
като кинжал -
настоящето 
ни съсича.
Времето
тича 
през 
нас.

Трябва да е .... сега. :)

Така трябва, но е най-трудно.
Привет!

Абе, трудно, ама човек като се поупражнява ... .аз се упражнявам от няколко години и ... имам някои успехи :)

ти пожелавам да имаш и СЕГА и УТРЕ!

ви ги пожелавам на вас двете!
"...дъното,
високото,
простора.."
Според мен най-дълбоко и най-високо е едно и също. Както май и "нереалността", еднаквото отсъствие на на миналото и бъдещето от живота ни...
Щем, не щем трябва да живеем ТУК И СЕГА...

а що се отнася до ТУК и СЕГА
ето едно мое старо стихче, което много си харесвам:
Стоя -
като вкопана в себе си.
Дълбоко впивам корен
в "тук" и
в "днес".
Стоя -
като дърво в основата
на къща,
на гора,
на сеч.

Всеки живее различно...тук и сега са времеви и пространствени (не съм сигурна, но да речем -) величини... на които всеки дава своя стойност ... моето тук е сега е в самата мен...Някой хора просто не приемат реалността и не желаят да разберат за нейното съществуване....Написаното е много хубаво ала аз ще си оставя времето да тича през мен .. Приятен ден и успех :)

колко хубаво си го казала...
приятен ден и успех!