Ще ме събудиш ли,
мили?
Ще изметеш ли
свилата,
обвила 
ума ми?
И духът ми,
чист,
ще зазвъни ли?
Мамо, прости ми!
Днес друг люлее
сърцата ми.
Онова, което от години
не бие -
като камък се търкаля
в клетката на ребрата ми –
може 
да я разбие.
И онова, което от страх
се е свило в юмрук –
напук
ще се пукне.
Кръвта ми ще бликне –
телесен боклук,
върху който ще цъфне, 
преди да помръкне 
това, което
прави
поета.