Стената срещу мен

изгуби плоскостта си

и се изду като балон.

Секундите забравиха

да бягат –

напълних дробовете си

до пукване –

и хукнах вместо тях.

Проврях се

под кръглостта

на колабиралото

първо измерение.

И вече няма впряг,

в който да ме впримчат.

Отново тръгвам през

пространството.

Докосвам се до крехката

му плът.

Притискам се, провирам се –

през нея.

Отново знам –

след миг ще разбера

какво го прави толкова

различно,

Отново знам –

мигът ще спре,

а отговорът –

скрит ще е…


Из "Реши се и ще си свободен", 2001, Габриела Цанева, ISBN 954-8453-79-7